Общественото мнение дава категорично положителна оценка за нашето председателство на Съвета на ЕС
Авторът Проф. Г. Димитров е член на екипа на Жан-Моне Център за високи достижения. Анализите на екипа към настоящи събития може да намерите на адрес jeanmonnetexcellence.bg/актуални-коментари-анализи/анализ-2017/
На 3 юли 2018, когато българският министър-председател занапред се канеше да направи доклад за първото председателство на Съвета на Европейски Съюз пред Европейския парламент, рано сутринта президентът Радев откри спонсорирана от немската социалдемократическа фондация „ Фр. Еберт “ конференция на тематика " Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз - време за равносметка ". В слово, в което думата „ не “ се употребява 22 пъти, Радев опита да внуши внезапно негативна оценка за председателството. С днешна дата знаем, че публичното мнение у нас в този миг е било релативно консолидирано - на противоположни позиции!
*
В началото на есента Националният център за парламентарни проучвания направи обществено притежание отчет за резултатите от изследване върху оценката на българската общност за завършилото първо наше председателство на Съвета на Европейски Съюз. Самото изследване е извършено директно след края на председателството, а отчетът с резултатите е наличен на уеб страницата на НЦПИ(*1). Спазените методически стандарти за този жанр проучвания е гаранция, че това изследване е представително и неговите резултати фактически отразяват оценката на българското публично мнение за качествата и минусите на нашето първо председателство. Тук ще отбележа единствено някои от най-важните акценти в доста информативния, доста явен и безапелационен в изводите си отчет.
1. Общият подтекст на отношението към Европейския съюз
България е всред доста дребното страни в Европейски Съюз, в които утвърждението за участието в Съюза е стабилно позитивно и вариациите в хода на годините е единствено в степента на силата, с която тази позитивна настройка намира проявяване.(*2) Това е изключително значимо в светлината на събитието, че у нас това участие по традиция се преглежда като неразделна част от нашата „ евроатлантическа ориентировка “, само че отношението към участието в НАТО надалеч не е толкоз очебийно позитивно (с 14).(*3)
В поддръжка на тази констатация е и фактът, че както през 2017 година, по този начин и през 2018 година към две трети от българските жители биха дали своят вот за оставане в Европейски Съюз при възможен референдум, на който участието в Съюза би се сложило под въпрос, а биха избрали „ английския излаз “ под една пета от тях (с 7).
Резултатите от проучването разкриват и любопитен абсурд, тъй като към една четвърт от жителите настояват, че са подобрили отношението си към Европейски Съюз с хода на времето, а единствено една седма – противоположното, че се трансформирали отношението си към по-лошо. Обаче в действителност равнището/структурата на утвърждение за Съюза е оставащо непроменено на процедура.
2. Отношението към българското председателство е изрично положително като цяло
Проучването на НЦПИ съдържа редица съответни емпирични резултати, които потвърждават, че публичното мнение преобладаващо утвърждава първото българско ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз. Нещо повече – факт е, че като наклонност изрично доминира позитивно отношение към българското председателство.
Ето дяловото систематизиране на директно заложения въпрос „ Според Вас, по-скоро сполучливо или по-скоро несполучливо беше председателството на България на Съвета на Европейски Съюз?:
По-скоро сполучливо 55,9%
Не мога да преценява 28,9%
По-скоро несполучливо 15,2%
Съотношението на имащите мнение е 4:1 в интерес на позитивната оценка. Най-важна в тази ситуация обаче е точно консистентността на тази оценка, постоянстваща в поредност от разнообразни знаци.(*4) Също по този начин изрично доминира (в отношение 3:1) визията, че „ Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз е значимо за страната “ (с 9).
3. Съществена диференцираност на оценките съгласно спецификата на целите на председателството
От чисто професионална, социологическа позиция най-същественото в получената емпирична картина е фактът, че записаната позитивна настройка към нашето председателство не е нереален конструкт, за който би могло да се допуска, че е идеологическо (патриотично) факсимиле. Напротив, публичното мнение е конкретно-съдържателно и заради това – значително диференцирано, съгласно съответните измерения на председателството. Ето един знаменателен образец:
Как оценявате българското европредседателство във връзка с: Средна оценка по
шестобалната система Организацията на провежданите събития 4,17 Отзивите в българските медии 4,04 Отзивите в европейските медии 3,88 Постигнатите резултати 3,78 Поведението на българските политици 3,77
Общият смисъл на тези данни може да се заключи по този начин – изрично преобладаващото, като обща наклонност, позитивно отношение към българското председателство никога не се дължи на безрезервно отношение към неговата съответна реализация и, най-много, към неговите резултати. В светлината на това събитие не трябва да ни изненадва и сумарната оценка за Министерството на председателството, която го окачествява като съвсем безлично (с 35).
Най-ясно съдържателното разглеждане на другите аспекти на председателството личи в диференциацията на отношението към другите четири целта на нашето председателство (с 12). Първият всред нашите цели, дейната политика за младежта, получи най-ниска оценка. А нашата дейна политика за ясна вероятност за еврочленство на Западните Балкани е, уместно, най-високо оценена.
Как бихте оценили напредъка по главните цели на българското председателство? Голям Малък Никакъв Не мога да преценява Общо Европейска вероятност и съгласуваност на Западните Балкани 33,0% 31,9% 12,9% 22,2% 100,0% Сигурност и непоклатимост в Европа 25,9% 34,3% 18,9% 20,9% 100,0%
Развитие на цифрова стопанска система (единен дигитален пазар, достъп до нововъведения, авторски права, киберсигурност и т.н.)
22,4% 20,8% 14,0% 42,8% 100,0% Активна политика по отношение на младежите 15,1% 25,9% 29,8% 29,2% 100,0%
4. „ Къде сме ние? “
По отношение на този въпрос публичното мнение у нас няма илюзии:
Кое от следните изказвания за резултатите от българското европредседателство е най-близко до Вашето лично мнение? Показахме, че имаме задоволително добре готови хора, които да се оправят 35,7% Стана ясно, че не сме на равнището на другите европейски страни 26,7% Доказахме, че имаме по-добри специалисти, в сравнение с други европейски страни 10,0% Не мога да преценява 27,7% Общо 100,0%
Под такива картинки във вестниците постоянно има единствено един и същи текст – „ Без думи “.
5. Ясно изразена партийна пристрастност в оценките
Основната роля на ротационните ръководи на Съвета на Европейски Съюз, изключително след измененията, въведени с Лисабонския контракт, не е в областта на Голямата политика, а в подготовката на нормативна рамка за осъществяване на пределно практични секторни политики. При все това, оценките на председателствата постоянно и на всички места са предмет на разгорещени партийно-политически пристрастености.(*5)
В това отношение българската общност не прави изключение. И общите настройки към участието в Европейски Съюз, а и съответното мнение по въпроса за нашето председателство са директно подвластни в доста висока степен от партийната принадлежност. И участието в Съюза, и председателството се правят оценка позитивно най-много от симпатизантите на ГЕРБ, Движение за права и свободи, условното (партийно неоформено) дясно – тъкмо в тази поредност при дяловите разпределения на отговорите по поредицата въпроси. Най-силно изразени са анти-европейските настроения и отзиви измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия и обединяването на патриотите, което е забавно единствено от позиция на това, че точно последните са намерено и поредно скептични към европейската интеграция, а Българска социалистическа партия, най-малко на декларативно ниво, е про-европейски и про-интеграционистки позиционирана. Но освен лидерката Нинова, а и значима част на нейните гласоподаватели към този момент са отдалечени от тези базисни през последните 20 години ориентации (с 56, 65, 66, 70).
Още по-голям емпиричен резултат от изследването е, че изрично най-силно диференциращ фактор е не партийната принадлежност, а самооценката за материалното състояние на индивида. Колкото по-силно е убеждението на хората, че живеят мъчно или дори в бедност, толкоз по-изявена е тяхната поддръжка за президента Радев и, съразмерно, по-силно изразено е тяхното неодобрение/недоволство към Европейски Съюз, евроинтеграцията и председателството в частност. Дяловите разпределения получават фактически контрастни стойности.
А това е доста значимо, тъй като огромният проблем на протеклата дотук българска евроинтеграция е, че тя не получи опция да стигне до огромната част от българските жители. Само това е обяснението за записания от изследването факт, че по принцип Европейски Съюз е колкото прочут, толкоз и чужд за тях, а пък председателството не е трансформирало по никакъв начин това релативно високо непознаване на Съюза (с 16).
Още по-многозначителен е другояче дребният подробност, че нашите съграждани познават релативно малко по-добре задачите, само че не дейностите на Европейски Съюз (пак там). А би трябвало да е противоположното – точно дейностите на Европейски Съюз под формата на действително провежданите негови политики в многочислените сфери на публичния живот би трябвало да са главният източник на настройки на утвърждение за него и за нашето бъдеще присъединяване в него. Тази фундаментална смяна, която би трябвало да е същината на участието на страната ни в Европейски Съюз, занапред следва.
-----------------
(*1) Виж самия отчет „ ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ КЪМ Европейски Съюз СЛЕД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ НА СЪВЕТА НА Европейски Съюз “ (РЕЗУЛТАТИ ОТ НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ ПРОВЕДЕНО Пожарна охрана МЕТОДА НА ПОЛУСТАНДАРТИЗИРАНОТО ИНТЕРВЮ, В ПЕРИОДА 29 ЮНИ – 10 ЮЛИ 2018 година СРЕД 1000 ПЪЛНОЛЕТНИ ГРАЖДАНИ В 86 НАСЕЛЕНИ МЕСТА В ЦЯЛАТА СТРАНА) с приложенията към него - http://www.parliament.bg/ncpi/bg/n_research.
(*2) „ Продължителният интеграционен развой на страната към Европейски Съюз е съпроводен с нараснал интерес от страна на българските жители. През целия предприсъединителен интервал по-голямата част от българското общество не слага под подозрение нуждата България да бъде част от европейската общественост, доколкото в проучванията, извършени от Националния център за проучване на публичното мнение (НЦИОМ) в интервала март 1996 година – май 2006 година, е записана поддръжка за участието на страната ни в Европейски Съюз, варираща в интервала от 63% до 84%. “ (пак там, с 6).
(*3) Съотношението доверие/недоверие към Европейски Съюз е 2:1, а към НАТО е 1,5:1 (приблизително 60%:30% против 50%:34%).
(*4) „ Резултатите обрисуват висока степен на вътрешна съгласуваност сред настройките, съгласно които българското участие в Европейския съюз носи по-скоро преимущества за България; разбирането за значимостта на Председателството на Съвета на Европейския съюз и позитивната оценка за неговото осъществяване. Налице е ясно обрисувано ядро от български жители, които поддържат българската интеграция в Европейски Съюз, схващат смисъла на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и в това време правят оценка позитивно постигнатите от него резултати.
Това ядро обгръща повече от половината от пълнолетните български жители, без да са налице основни разлики във връзка с възраст, обучение и обитаемо място. “ (с 10).
(*5) Виж роман за безогледна партийност в оценката, да вземем за пример, на английско председателство в разбор на Саймън Дюк (S. Duke - Assessing the UK presidency: A Second Pillar Perspective, European Institute of Public Administration, WP 98, 2004).
На 3 юли 2018, когато българският министър-председател занапред се канеше да направи доклад за първото председателство на Съвета на Европейски Съюз пред Европейския парламент, рано сутринта президентът Радев откри спонсорирана от немската социалдемократическа фондация „ Фр. Еберт “ конференция на тематика " Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз - време за равносметка ". В слово, в което думата „ не “ се употребява 22 пъти, Радев опита да внуши внезапно негативна оценка за председателството. С днешна дата знаем, че публичното мнение у нас в този миг е било релативно консолидирано - на противоположни позиции!
*
В началото на есента Националният център за парламентарни проучвания направи обществено притежание отчет за резултатите от изследване върху оценката на българската общност за завършилото първо наше председателство на Съвета на Европейски Съюз. Самото изследване е извършено директно след края на председателството, а отчетът с резултатите е наличен на уеб страницата на НЦПИ(*1). Спазените методически стандарти за този жанр проучвания е гаранция, че това изследване е представително и неговите резултати фактически отразяват оценката на българското публично мнение за качествата и минусите на нашето първо председателство. Тук ще отбележа единствено някои от най-важните акценти в доста информативния, доста явен и безапелационен в изводите си отчет.
1. Общият подтекст на отношението към Европейския съюз
България е всред доста дребното страни в Европейски Съюз, в които утвърждението за участието в Съюза е стабилно позитивно и вариациите в хода на годините е единствено в степента на силата, с която тази позитивна настройка намира проявяване.(*2) Това е изключително значимо в светлината на събитието, че у нас това участие по традиция се преглежда като неразделна част от нашата „ евроатлантическа ориентировка “, само че отношението към участието в НАТО надалеч не е толкоз очебийно позитивно (с 14).(*3)
В поддръжка на тази констатация е и фактът, че както през 2017 година, по този начин и през 2018 година към две трети от българските жители биха дали своят вот за оставане в Европейски Съюз при възможен референдум, на който участието в Съюза би се сложило под въпрос, а биха избрали „ английския излаз “ под една пета от тях (с 7).
Резултатите от проучването разкриват и любопитен абсурд, тъй като към една четвърт от жителите настояват, че са подобрили отношението си към Европейски Съюз с хода на времето, а единствено една седма – противоположното, че се трансформирали отношението си към по-лошо. Обаче в действителност равнището/структурата на утвърждение за Съюза е оставащо непроменено на процедура.
2. Отношението към българското председателство е изрично положително като цяло
Проучването на НЦПИ съдържа редица съответни емпирични резултати, които потвърждават, че публичното мнение преобладаващо утвърждава първото българско ротационно председателство на Съвета на Европейски Съюз. Нещо повече – факт е, че като наклонност изрично доминира позитивно отношение към българското председателство.
Ето дяловото систематизиране на директно заложения въпрос „ Според Вас, по-скоро сполучливо или по-скоро несполучливо беше председателството на България на Съвета на Европейски Съюз?:
По-скоро сполучливо 55,9%
Не мога да преценява 28,9%
По-скоро несполучливо 15,2%
Съотношението на имащите мнение е 4:1 в интерес на позитивната оценка. Най-важна в тази ситуация обаче е точно консистентността на тази оценка, постоянстваща в поредност от разнообразни знаци.(*4) Също по този начин изрично доминира (в отношение 3:1) визията, че „ Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз е значимо за страната “ (с 9).
3. Съществена диференцираност на оценките съгласно спецификата на целите на председателството
От чисто професионална, социологическа позиция най-същественото в получената емпирична картина е фактът, че записаната позитивна настройка към нашето председателство не е нереален конструкт, за който би могло да се допуска, че е идеологическо (патриотично) факсимиле. Напротив, публичното мнение е конкретно-съдържателно и заради това – значително диференцирано, съгласно съответните измерения на председателството. Ето един знаменателен образец:
Как оценявате българското европредседателство във връзка с: Средна оценка по
шестобалната система Организацията на провежданите събития 4,17 Отзивите в българските медии 4,04 Отзивите в европейските медии 3,88 Постигнатите резултати 3,78 Поведението на българските политици 3,77
Общият смисъл на тези данни може да се заключи по този начин – изрично преобладаващото, като обща наклонност, позитивно отношение към българското председателство никога не се дължи на безрезервно отношение към неговата съответна реализация и, най-много, към неговите резултати. В светлината на това събитие не трябва да ни изненадва и сумарната оценка за Министерството на председателството, която го окачествява като съвсем безлично (с 35).
Най-ясно съдържателното разглеждане на другите аспекти на председателството личи в диференциацията на отношението към другите четири целта на нашето председателство (с 12). Първият всред нашите цели, дейната политика за младежта, получи най-ниска оценка. А нашата дейна политика за ясна вероятност за еврочленство на Западните Балкани е, уместно, най-високо оценена.
Как бихте оценили напредъка по главните цели на българското председателство? Голям Малък Никакъв Не мога да преценява Общо Европейска вероятност и съгласуваност на Западните Балкани 33,0% 31,9% 12,9% 22,2% 100,0% Сигурност и непоклатимост в Европа 25,9% 34,3% 18,9% 20,9% 100,0%
Развитие на цифрова стопанска система (единен дигитален пазар, достъп до нововъведения, авторски права, киберсигурност и т.н.)
22,4% 20,8% 14,0% 42,8% 100,0% Активна политика по отношение на младежите 15,1% 25,9% 29,8% 29,2% 100,0%
4. „ Къде сме ние? “
По отношение на този въпрос публичното мнение у нас няма илюзии:
Кое от следните изказвания за резултатите от българското европредседателство е най-близко до Вашето лично мнение? Показахме, че имаме задоволително добре готови хора, които да се оправят 35,7% Стана ясно, че не сме на равнището на другите европейски страни 26,7% Доказахме, че имаме по-добри специалисти, в сравнение с други европейски страни 10,0% Не мога да преценява 27,7% Общо 100,0%
Под такива картинки във вестниците постоянно има единствено един и същи текст – „ Без думи “.
5. Ясно изразена партийна пристрастност в оценките
Основната роля на ротационните ръководи на Съвета на Европейски Съюз, изключително след измененията, въведени с Лисабонския контракт, не е в областта на Голямата политика, а в подготовката на нормативна рамка за осъществяване на пределно практични секторни политики. При все това, оценките на председателствата постоянно и на всички места са предмет на разгорещени партийно-политически пристрастености.(*5)
В това отношение българската общност не прави изключение. И общите настройки към участието в Европейски Съюз, а и съответното мнение по въпроса за нашето председателство са директно подвластни в доста висока степен от партийната принадлежност. И участието в Съюза, и председателството се правят оценка позитивно най-много от симпатизантите на ГЕРБ, Движение за права и свободи, условното (партийно неоформено) дясно – тъкмо в тази поредност при дяловите разпределения на отговорите по поредицата въпроси. Най-силно изразени са анти-европейските настроения и отзиви измежду симпатизантите на Българска социалистическа партия и обединяването на патриотите, което е забавно единствено от позиция на това, че точно последните са намерено и поредно скептични към европейската интеграция, а Българска социалистическа партия, най-малко на декларативно ниво, е про-европейски и про-интеграционистки позиционирана. Но освен лидерката Нинова, а и значима част на нейните гласоподаватели към този момент са отдалечени от тези базисни през последните 20 години ориентации (с 56, 65, 66, 70).
Още по-голям емпиричен резултат от изследването е, че изрично най-силно диференциращ фактор е не партийната принадлежност, а самооценката за материалното състояние на индивида. Колкото по-силно е убеждението на хората, че живеят мъчно или дори в бедност, толкоз по-изявена е тяхната поддръжка за президента Радев и, съразмерно, по-силно изразено е тяхното неодобрение/недоволство към Европейски Съюз, евроинтеграцията и председателството в частност. Дяловите разпределения получават фактически контрастни стойности.
А това е доста значимо, тъй като огромният проблем на протеклата дотук българска евроинтеграция е, че тя не получи опция да стигне до огромната част от българските жители. Само това е обяснението за записания от изследването факт, че по принцип Европейски Съюз е колкото прочут, толкоз и чужд за тях, а пък председателството не е трансформирало по никакъв начин това релативно високо непознаване на Съюза (с 16).
Още по-многозначителен е другояче дребният подробност, че нашите съграждани познават релативно малко по-добре задачите, само че не дейностите на Европейски Съюз (пак там). А би трябвало да е противоположното – точно дейностите на Европейски Съюз под формата на действително провежданите негови политики в многочислените сфери на публичния живот би трябвало да са главният източник на настройки на утвърждение за него и за нашето бъдеще присъединяване в него. Тази фундаментална смяна, която би трябвало да е същината на участието на страната ни в Европейски Съюз, занапред следва.
-----------------
(*1) Виж самия отчет „ ОБЩЕСТВЕНИ НАГЛАСИ КЪМ Европейски Съюз СЛЕД ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО НА БЪЛГАРИЯ НА СЪВЕТА НА Европейски Съюз “ (РЕЗУЛТАТИ ОТ НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ ПРОВЕДЕНО Пожарна охрана МЕТОДА НА ПОЛУСТАНДАРТИЗИРАНОТО ИНТЕРВЮ, В ПЕРИОДА 29 ЮНИ – 10 ЮЛИ 2018 година СРЕД 1000 ПЪЛНОЛЕТНИ ГРАЖДАНИ В 86 НАСЕЛЕНИ МЕСТА В ЦЯЛАТА СТРАНА) с приложенията към него - http://www.parliament.bg/ncpi/bg/n_research.
(*2) „ Продължителният интеграционен развой на страната към Европейски Съюз е съпроводен с нараснал интерес от страна на българските жители. През целия предприсъединителен интервал по-голямата част от българското общество не слага под подозрение нуждата България да бъде част от европейската общественост, доколкото в проучванията, извършени от Националния център за проучване на публичното мнение (НЦИОМ) в интервала март 1996 година – май 2006 година, е записана поддръжка за участието на страната ни в Европейски Съюз, варираща в интервала от 63% до 84%. “ (пак там, с 6).
(*3) Съотношението доверие/недоверие към Европейски Съюз е 2:1, а към НАТО е 1,5:1 (приблизително 60%:30% против 50%:34%).
(*4) „ Резултатите обрисуват висока степен на вътрешна съгласуваност сред настройките, съгласно които българското участие в Европейския съюз носи по-скоро преимущества за България; разбирането за значимостта на Председателството на Съвета на Европейския съюз и позитивната оценка за неговото осъществяване. Налице е ясно обрисувано ядро от български жители, които поддържат българската интеграция в Европейски Съюз, схващат смисъла на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и в това време правят оценка позитивно постигнатите от него резултати.
Това ядро обгръща повече от половината от пълнолетните български жители, без да са налице основни разлики във връзка с възраст, обучение и обитаемо място. “ (с 10).
(*5) Виж роман за безогледна партийност в оценката, да вземем за пример, на английско председателство в разбор на Саймън Дюк (S. Duke - Assessing the UK presidency: A Second Pillar Perspective, European Institute of Public Administration, WP 98, 2004).
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ